ТУРИСТИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ "КОЗНИК"
Тази интересна крепост е разположена на скала над град Рудозем. До нея се стига по екопътеката “Кечи Кая” – “Козник”. По време на турското робство крепостта е наричана от местното население “Ерим папа”, а от турците – “Кечи кая” (Кози камък, Козя скала). Крепостта е елемент от цяла крепостна система, която в миналото е служела за отбрана на Родопите. С подобно предназначение са били и крепостите Беаднос при село Беден, Аетос над Смолян, момчиловата крепост Подвис, крепостта “Цепина” край Велинград и Асенова крепост. До момента от крепостта “Козник” е разкопан около 50 м. зид с дебелина от 1.5 до 2 м. На места височината му достига също 2 м. Намерени са много парчета керамика от различни епохи, които предстои да бъдат подробно изследвани и датирани. Открито е и древно римско светилище.
ДРЕВЕН ХРАМ ПОД ВРЪХ "ЦИГАНСКО ГРАДИЩЕ"
Легендата за името на това място е родопски
вариант на историята за Вавилонската кула.
Събрали се цигани от околността и решили да
съградят кула, с която да стигнат Бог. Започнали
да градят, но нещо не се разбрали и кулата се
срутила. Името обаче останало и се запазило
еднакво на всички езици – “Циганско градище”
(на български), “Ченгене хисар” (на турски),
“Гифтокастро” (на гръцки).
До тази историческа забележителност се стига по
екопътеката “Циганско градище” – “Съдилището”.
РУИНИ ОТ ДРЕВНОСТТА
В общината са открити 20 обекта с различен
характер от предримската, римската,
късноантичната епоха и Средновековието. Това са
селища, некрополи, руини от църкви, крепости и
древни пътища. При проучването на керамичния
материал е установено, че този край е бил населен
още през ранножелязната епоха - 1200-600 г. пр. н.е.
Особен интерес представлява обектът в
местността ”Селище”. Той се намира на юг от
село Поляна. Останките от зидове са с височина
до 70 см. Използвани са два начина на градеж
– суха зидария с ломени камъни и дялани камъни,
споени с хоросан. Част от намерената керамика е
сходна с керамиката от крепостта “Цепина” (край
Велинград). В околността е намерен тръбопровод
от дъбови тръби, който е служил за поливане и
датира от ІV-ІІІ-ти век пр.н.е. Открит е също глинен
тръбопровод от същото време. При прокарването
на пътя в местността “Ровището“ е разкрита ранна
тракийска могила. В засегнатия от пътя участък
са открити керамични фрагменти и каменна
брадвичка от каменно-медната епоха, което ни
кара да смятаме, че селището е съществувало
през енеолита. То е било обитавано през ранния
период на старожелязната епоха (ІХ век пр.н.е.)
до началото на новожелязната епоха (VІІ-VІ век
пр.н.е.).В местността “Вълчан камък”– най-високата точка
на рида, са открити следи от ранножелязната
епоха. Селището е обитавано до края на V век
пр.н.е. На повърхността изобилстват фрагменти
от разнородна керамика, изработена на леко
грънчарско колело.
Местността “Черквището” заема височина
североизточно от село Чепинци. По повърхността
на платото е открита керамика от ІІІ век пр.
н.е. В местностите “Енекишино”, “Левището” и
“Поляната” са намерени буци шлака показващи, че
рудодобивът и металолеенето са познати в района
от дълбока древност, и че в този район е кипял
активен стопански живот.
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
Съхранени са в повече или по-малко запазен вид
редица църкви и манастири – манастир “Света
Елена” (в миналото известен като „Света Ирина”)
над село Пловдивци; църкви „Света Богородица” и
„Свети Тодор” над село Равнината.
Всички те са еднокорабни и се отнасят към
епохата на късното Средновековие.
ДЖАМИЯТА И ”ЗЛАТНИЯТ КОРАН” В СЕЛО ЧЕПИНЦИ
Тази джамия е емблемата на селото и е
единствената в страната с две минарета от по 35
м. Тя притежава изключително богата библиотека
с над 800 печатни издания и книги на арабски
и персийски език по философия, астрономия,
ислямско право, риторика. Там се съхраняват
и 350 тома ръкописна литература - арабска
калиграфия с поезия, история, етика и музика,
както и най-старият коран в България, наричан
“Златният коран”. Той е на над 600 г. и според
учени от БАН е правен за някой султан.